Силата на анимацията е в достъпните(нямам предвид опростени) послания, които тя съдържа.В нея по-трудно могат да бъдат вмъкнати ненужни детайли и сцени, за разлика от игралните филми.
До скоро трудно можех да се сетя за анимация, която донякъде да е съизмерима с клиповете на Pink Floyd от " The Wall ".Филмът, за който искам да напиша няколко реда определено носи част от емоционалния заряд на Goodbye blue sky.
Grave of the fireflies (Notaru no Haka) е японско аниме на режисьора Исао Такахата, създадено през 1988г.Според критикът Роджър Ебърт това е един от най-добрите филми на военна тематика, създавани някога.
Действието се развива в Япония през последните месеци на Втората Световна война.Разказана е съдбата на Сеита и неговата по-малка сестра Сетсуко.
Това не е филм, който може да бъде гледан за развлечение.(След него в продължение на два часа единственото, което бях в състояние да правя бе да лежа и да гледам към тавана.)
Безсмисленон е тук да коментирам идеите, заложена във филма.Ще се спра само на някои специфики на анимацията.Впечатление прави неприсъщата за японската амимация уравновесеност на филма(без патос, излишни крясъци, движения и сърцераздирателности).Голямо внимание е обърнато на детайлите,а цветовете са предимно пастелни-това прави анимацията особено жива.
Филмът не е труден за намиране, така че, гледайте го!
